Росица Кирилова все тексты (слова) песен, переводы, видео, клипы

Нима това е празник
На моя сватбен ден?
Лица с усмивки празни,
Те гледат само мен.
Душата в мрак потъва
В този тъжен ден,
Когато ти не си до мен.

Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра и скрива ме във коша си чимширът в двора. И неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира. И неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира. Припев: Понякога, понякога, понякога съм бяла и добра. Понякога, понякога - как рядко ми се случва да съм бяла. /2 Понякога съм светла като мед - тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Припев: Тогава искам само да подаря на всекиго и своята обич цялата да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея, и , дала сок на нечие стебло, да пазя своята тайна, че живея. Припев:/х3/

Краят от първия миг ни заплашва като от ясен свод - гръм.
Странно докосват се пръстите наши и любовта става сън.
И ни завъртат все същите грижи пак на живота в кръга.
Пет - шест кафета, тъй дните се нижат, а казват: "Живей за мига!".
Хора, витрини ни гледат със завист и се разбира защо.
Нека говорят, какво да се прави - в нас подозират любов.
Няма по-хубаво в нашето време с усмивка да срещаш деня, да ти е весело и да си казваш просто: "Живей за мига!".
А казват, а-а-а, живей за мига! Живей сега, а-а-а, живей за мига! И казват, а-а-а, живей за мига! Живей сега, а-а-а, живей за мига!

Колко те обичам! И за тебе ме боли.
Разумът отрича, но сърцето не греши.

Колко те обичам! И до болка липсваш ми!
Искам да извикам: „Целия ми свят си ти!"

Защото те обичам! Защото те обичам!
Друго и да няма --

Тихите ти стъпки, нощем още чувам!
А теб те няма! Няма те!
Ръцете ти усещам, как силно ме прегръщат!
А теб те няма! Няма те!
И мислите се лутат – объркани, безпътни!
А теб те няма! Няма те!
И устните прошепват на никого ненужни:
“Обичам те!” Обичай ме!

Тишината вали във прозореца
като бяла надежда ду мен
и сред толкова стъпки на хора ,
чувам твоите стъпки да стенат .
И сърцето ти чувам да бие
над звезди и пътеки бездомни
Ти не можеш от мен да се скриеш
да останеш единствено спомен .

Случайна среща, във жената бяла Учителката своя аз познах, отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас. Прости ми прегрешенията много и болките от другите и мен. Ти хора ни направи със тревоги, учителко любима “Добър ден”. Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това. А все си мисля, кръг е ореолен Учителко, целувам ти ръка. Припев: /2x/ Прости ми, прости ми Прегрешенията и болките от другите и мен Ти хора ни направи Учителко, любима “Добър ден” Случайна среща, във жената бяла учителката своя аз познах, отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Снегът в косите падал е неволен, но аз не вярвам, че е сняг това. А все си мисля, кръг е ореолен Учителко, целувам ти ръка. Припев:...