Бай ПеткоПак спестявал бай ти Петко,
че да ходи на море.
Всеки ден си правил сметки,
спрял ракийка и мезе.
Тикал левчета и марки
под дюшечето си той.
Погледи не хвърлял жарки
и натрупал кинти в брой.
За МарчетоМарче,
кат' гледам нямаш си другарче,
кат' гледам все повече питам се,
защо си тъй сама.
Марче,
за теб създаден съм, макар че,
макар че все повече хорица ми казват,
Моля Ви МадамСедя на бара и си пия лимонада,
а срещу мене гледа някаква жена.
Не беше много стара, нито много млада,
но върху мене погледа си спря.
Защо ме гледа тая толкова усърдно,
не вижда ли, че аз съм малък скромен тип?
А тя дойде при мен и взе, че ме прегърна
и сложи си ръка на моя цип.
Но след тебе тичам-мичеКак се влюбих в тебе, така и не разбрах.
Погледа ти страстен във мене всява страх.
С мъжествена осанка и със рунтави крака,
осанка на бабанка, но със палава уста.
Как се случи, ей така
щото аз те пожелах
и ти ме пожела, защото
ЧокиРоден съм близо до летищния квартал,
от ей-такова лапе все съм там живял,
наблизо до реката,
в комбина с въздуха и със водата.
Живеех си в хармония с природата,
и даже си харесах аз една мома,
наричаше се Чоки,
тя хвърляше ми погледи дълбоки.